Както всички знаем, хората се делят на интроверти и екстроверти, като интровертите са по-скоро насочени навътре, към себе си, а екстровертите – навън, към останалите хора. Сред много източници съществува и т.нар. „амбиверт“ (комбинация между екстровертни и интровертни черти), което по мое мнение не би могло да се разглежда като самостоятелна единица, тъй като човек се намира винаги някъде посредата на полюсите в интро-екстровертната скала и рядко на самите тях. Подобно на символа на дуализма – „ин и ян“ всеки представлява комбинация от интровертност и екстровертност.

Защо тогава говорим за интроверти и екстроверти, щом всички ние притежаваме по малко и от двете?

Причината за това е, че при повечето хора една от двете тенденции е много по-ясно изразена от другата.

Според Ейзенк (създателя на тази личностна типология) трябва да говорим по-скоро за количествена, отколкото за качествена разлика при интровертност/екстровертност:

Нека обърнем поглед за момент към нашето съвременно общество и към качествата, които човек трябва да притежава, за да бъде смятан за „успешен“ и „щастлив“.

За да може да се продаде на пазара на труда през 2021, човек трябва (преди всички допълнителни компетенции) да е отворен към промяната, лесно адаптивен, отборен играч, комуникативен, приятелски настроен.

Това изискване, само по себе си, сякаш откроява екстровертите (за които подобни качества са вродени) като по-търсените и, съответно, по-успешните хора в сравнение с интровертите.

Нека не забравяме обаче, че интровертността е просто другата страна на същата монета и се фокусираме върху положителните страни на интровертите и сферите, в които те превъзхождат екстровертите. Целта на това е да уравновесим ситуацията и им покажем на всички с подчертана интровертна наклонност, че те имат куп суперсили, които могат да предложат на света

Интровертите са добри приятели

Въпреки по-трудната адаптивност към нова среда/ хора и дискомфорта, който интровертно насочените изпитват в голяма компания, те имат малка група от хора, сред които се чувстват изключително удобно и себе си, и сред които са способни да развият много топли и силни приятелски чувства. Един път почувствал тази приятелска близост, интровертът е склонен да се раздаде за приятелите си, така както един екстроверт дори не може да си представи. Той е предан, грижовен и истински държащ на прителските си отношения – те са му ценни, понеже много по-трудно създава такива.

Интровертите знаят как да се забавляват

Това, че не харесват събирания в големи компании далеч не означава, че интровертите не могат или пък не знаят как да се забавляват. Тъкмо обратното – още в тийнейджърските си години, когато техните връстници (поради ангажираността си с околните) правят това, което „всички други правят“, интровертите не намират за интересни тези занимания и отделят време, за да намерят заниманията, които ги правят щастливи. Било то слушане на музика, свирене на музикален инструмент, колекциониране, четене на книги или друго, интровертите извършват тези дейности, защото искат да го правят. Много от екстровертните им връстници се изгубват лесно в ранните години на младостта, поради факта, че един път изпаднали от вихрушката на социума (на техния от хора през гимназиалните години), те тепърва осъзнатат, че не могат да определят какво ги прави щастливи и какви са хобитата, с които искат да се занимават през свободното време. С други думи – те са загубени без групата от хора, която да ги поддържа.

Интровертите са изключителн ценни служители

Въпрек че, както бе споменато малко по-горе, на документи всички работодатели търсят хора, притежаващи екстровертни качества (адаптивност, комуникативност, отборно отношение), на практика, интровертите притежават качества, които в крайна сметка ги правят доста по- надеждни и ценни. Едно от тези качества е тяхната непреднамерена (в повечето пъти) старателност. Темпото, с което функционира тяхната нервна система предполага един по-задълбочен и детайлен обзор на всички детайли, свързани с поставената им задача. Интровертно насочените са изключителни по отношение на критичното мислене и анализирането.

Поради тяхната целенасоченост, те са по-надеждни, по отношение да на задачи, които трябва да се изпълнят в определени срокове или за много кратко време. Нежеланието им да влизат в конфронтация всъщност ги прави по-изпълнителни в сравнение с екстроверите, които не се притесняват да се извинят и оправдаят за несвършената работа.

Отново, основно поради начина на функциониране на тяхната нервна система, интровертите умеят да запазят самообладание и да работят много по-добре в екстремни ситуации генериращи голямо количество стрес.

Самостоятелната работа стимулира креативността

Корпоративната реалност на нашето време се прекланя пред максимата „Никой не е по-умен от всички нас заедно“ – самостоятелните офиси се преобразуват в open-space офиси(букв. прев. „отворено пространство“), толерира се обмена на идеи и съвместното обсъждане на казуси. Предвид това ние дори учим децата си на подобен тип „групово мислене“ – още от детската градина, а след това и през училищните години, на децата се дават все по-често групови задачи и проекти.

В тези условия на групова работа, обаче, в общия случай се „чува гласа на най-шумния“. С други думи – винаги има един човек от групата, който заема естествена лидерска позиция, натрапва идеите си и задава посоката на движение на цялата група. От всичко казано до тук, може спокойно да се заключи, че този човек никога не е интроверт. Интровертите, поставени в групови проекти, обикновенно стоят встрани, те са тихи и идеите ми остават неизказани и незабелязани, въпреки че може да са били много по-добри. Обстоятелството на обща работа не позолява на всеки един индивид да развие пълния си потенциал.

В своите мемоари Стив Уозняк (неприкрит интроверт) дава следния съвет на идващите поколения, които се стремят към креативност:

 Повечето интровери и инженери, които срещнах са като мен – срамежливи и живеят в главите си. Почти като творци са. Всъщност най-добрите от тях са творци. Творците работят най-добре сами, когато могат да контролират дизайна на творението, без много хора работещи върху дизайна, така че той да отговаря на маркетинг или някаква друга цел. Не мисля, че нещо наистина революционно някога е било измислено от съвместна работа. Ако си този рядък инженер, който е както създател, така и творец, ще ти дам съвет, който може би е труден за приемане: Работи сам. Ще имаш възможност да създадеш нещо наистина революционно, ако работиш сам. Не съвместно. Не в отбор.

Интровертите са по-склонни към успешно постигане на дългосрочни цели

Интровертно насочените хора притежават цял арсенал от пособия, които ги правят непоклатими при постигането на дългосрошни цели.

От една страна, те много по-добре могат да формулират и определят своите дългосрочни цели (life goals), поради факта, че са отделили дълго време за вглеждане в себе си, изследване на интересите си, силните и слабите си страни. Те могат много по-обективно и реалистично да поставят цел и да определят  стъпките, които са необходими да се преминат, за да  бъде тази цел успешно постигната.

От друга страна, търпеливостта и постоянството, с които са заредени, им позволяват да не се отклоняват или отказват от пътя, който са избрали. В сравнение екстровертно насочените се характеризират със своите липса на търпение и дисциплина, и при тях постигането на дългосрони цели е доста по-възпрепиятствано.

В заключение искам да спомена, че целта на казаното по-горе не цели да дискредитира ексторовертите. Те определено имат много достойнства, харесвани и социално по-добре възприемани в културния и времевия контекст, в който живеем. Тук идеята е да се обърне внимание на интровертите, които може би, често усещат, че стартират състезанието с тежести на глезените. Целта е да се посочи, че те също притежават уникални способности, правещи ги конкурентноспособни на екстровертите. Всеки човек има свои личен комплект със способности, заслужаващи адмирация, но той трябва да се съобрази със уникалните условия на личността си, при които тези способности могат да разгърнат потенциала му максимално.