Всеки е изпитвал момент на спокойствие – в тези моменти сякаш всичко е малко по-хубаво. Можеш да дишаш малко по-лесно, да обичаш по-силно, да се чувстваш по детски развеселен и доволен. Чувството е прекрасно, но за съжаление е като красива пеперуда, кацнала на рамото и отлетяла, преди да си успял да разгледаш крилата й.
Защо е така? Защо чувството на спокойствие не е постоянно или поне не “долита” по-честичко при нас? Истината е, че някои от нас са успели да постигнат тази нирвана и ако поработиш малко върху себе си ти също си способен да превърнеш спокойствието в постоянен твой спътник.
Къде грешим?
Не е тайна за никого, че животът е изпълнен с препиятствия, предизвикателства и обрати. Невъзможно изглежда да чувстваме постоянна радост от живота и не това е целта ни тук. Бих искала да разгранича чувството на спокойствие от това на радост, щастие, позитивизъм или еуфория. Не става въпрос да гледаме наивно на живота през розови очила, да се насилваме да бъдем позитивни, когато нищо в нас не предполага това или пък да си затваряме очите за проблемите, тревогите и болките ни – това би било нездравословно за психиката ни. Тук по-скоро под “спокойствие” се има предвид една вътрешна нагласа, която ни прави по-стабилни, сигурни в себе си, уверени, достатъчни.
Грешката, която много от нас допускаме е да търсим това чувство на спокойствие вън от нас – в човек, в мечтана ваканция, в ново комфортно жилище, след като отмине дадено събитие. Свикнали сме да мислим за спокойствието като нещо, което трябва да “заслужим”, след като се поизпотим здраво. Истината е, че докато гледаме на спокойствието като “заслужена почивка”, награда, то винаги ще е някъде точно пред очите ни, но никога с нас.
Какво трябва да се промени?
Както казах по-рано – спокойствието е нагласа, начин на мислене, вяра, че сме способни, самодостатчни и се обичаме за това. Спокойствието трябва да извира отвътре. Ако не го притежаваме, то дори и да имаме всички гореизброени благини на живота, ще се чувстваме все така стресирани, неудовлетворени, искащи още и още (поради илюзията, че ще постигнем едно спокойствие на духа в даден момент). Напротив, усещането за спокойствие е инструмент, чрез който преминаваме по-леко през бурите на живота. То е опитният моряк, който по-бързо ни извежда в по-спокойни води.
Нека илюстрираме това със следния пример: Иван е много амбициозен и мотивиран човек. Той не си позволява друга почивка освен една седмица в годината. Поради работните си задължения е загърбил любимото си хоби – играта на тенис, няма романтични отношения и се вижда с приятелите си все по-рядко. След цяла година усърдна работа, той отива на почивка на Малдивите, където се чувства все така напрегнат, дразнят го усмихнатите и усложиливи служители, слънцето напича прекалено силно, леглото не е достатъчно удобно, за да си почине качествено и не успява да “изключи” мозъка си така, какво се е надявал.
От другата страна е Катя – тя вече е минала по пътя на Иван, но си е дала сметка, че този омагьосън кръг няма да я отведе никъде и е решила да промени отношението към ежедневието си. Вече не бърза да е първа в офиса, а предпочита да се разходи и да пристигне пеша, минавайки през любимото си място за кафе, създаде по-топли и приятелски отношения с колегите си и това направи работната й среда много по-приятна, отдели време, за да опознае себе си – кои са нещата, които ежедневно я радват или натоварват и започна да се съобразява с тях. Научи се да си почива. Противно на очакванията Катя не намали продуктивността на работа и успява да постига резултати не по-слаби от тези на Иван.
Какво си мислиш, че ще се случи, ако някое негативно събитие споходи Иван? А Катя? Кой според теб ще премине по-лесно през него?
Точно така, това ще бъде Катя. Събитието ще я изкара от обичайният и ведър дух за известно време, разбира се, но тя вече се познава достатъчно добре, за да знае как да се погрижи за себе си.
Вътрешното спокойствие = способност да се погрижа за себе си
Необходимо е да се вгледаме в себе си. Да се опознаем и заобичаме такива каквито сме – със своите силни страни и недостатъци и да си оказваме необходимата грижа не защото сме я заслужили с 10 свършени задачи, а защото сме хора, имащи изначалното право да се чувстваме добре, просто така.
Грижата може да изглежда различно за всеки и във всеки определен момент. Един може да има нужда от ежедневна медитация, друг от повече време за четене на книги, за срещи с приятели, за поставяне на стабилни граници в отношенията със семейството си, посещаване на психотерапевт и разрешаване на отдавна потискани вътрешни конфликти, прекратяване на токсични връзки и т.н., и т.н. Начините чрез, които реализираме грижата за себе си е строго индивидуална, но общото е, че тя ни носи едно самоуважение, и обич към себе си, които правят цялостното ни светоусещане различно. Носи ни това вътрешно чувство за спокойствие, от което имаме нужда, за да не усещаме сякаш вървим през живота с тежести около глезените си.
Не търси спокойствие. Бъди спокойствие.
Не чакай безпроблемния живот (той не съществува). Вярвай, че можеш да се справиш и с трудния.
Не чакай безоблачни дни. Танцувай под дъжда.
