През изминалата година се случиха доста промени в живота на ни – COVID-19 освен всички други щети, нанесе много такива и на социалния ни живот – затвори ни в домовете ни, ограби ни от варианти, чрез които да задоволяваме своя основна човешка нужда – да общуваме.

Какво се случва от гледна точка на психиката ни тогава, когато имаме незадоволена нужда – опитваме се да я компенсираме чрез нещо друго. Общо взето в подобен момент се опитваме (несъзнавано) да се адаптираме към ситуацията, използвайки наличните средства, като (особено при негативни чувства) се опитваме да увеличим максимално чувството си на удоволствие за сметка на неприятните емоции. В случая на карантината и живота вкъщи, нека се замислим: Какво имаме в изобилие? Отговорът е, че в домовете си ние сме заобиколени от обекти, които предлагат допаминова свръхстимулация.

За да изясним какво точно означава това, нека да се върнем една крачка назад.

Усещаш ли, че последно време си депресиран, потиснат, претоварен? Чувстваш ли се мързелив и немотивиран? Липсва ли ти енергия? Бориш ли се с някакъв вид зависимост, която контролира живота ти? Усещаш ли на моменти, че си безчувствен – като зомби, от сутрин до вечер нищо не е в състояние да те зарадва или да те натъжи? Ако можеш да се припознаеш в някой от горепосочените симптоми, то продължи да четеш – ще се опитам да обясня каква може да е причината за това и как можеш да се противопоставиш на тези усещания.

Ние всички имаме невротрансмитъри в нашата нервна система. Те са най-общоп казано химичени посланици, който изпращат информация от невроните ни (клетки на нервната система) до други части на тялото. Има един определен невротрансмитър, който ни кара да се чувстваме добре всеки път, когато очакваме някаква награда, нещо хубаво да ни се случи. Той ни кара да желаем. До голяма степен ние успяваме да сме адаптивни, да приемаме новото, като нещо добро благодарение на допамина и на тези усещания, които той провокира. Той ни кара да търсим и да искаме още. Проблемът тук е, че когато получим това което сме искали, търсили и сме си мислили, че при получаване ще се чувстваме удовлетворени и щастливи, допаминът спира да действа и не усещаме това задоволство, на което сме се надявали. Всъщност дори се чувстваме малко празни, неудовлетворени и започваме да желаем дори по-силно. Създава се едно илюзорно пространство, един порочен кръг, в който никога не достигаме това удовлетворение и щастие, което сме очаквали.

Нека илюстрираме действието на допамина с пример: Да речем желаем някой мъж/ жена. Харесваме всичко в дадения човек, искаме да бъде колкото се може повече време с нас, фантазираме какво би било да бъдем с него/нея, влюбваме се. В тези моменти допаминовите нива са толкова високи, че във въображението ни ние сме вече в тази връзка и тя е прекрасна, и е всичко което искаме. В действителност, когато започнем да се срещаме с обекта на нашите желания и създадем връзка, малко по малко тези допаминови нива спадат. Така наречената фаза „меден месец“ (първите 12-18 месеца от връзката) се дължи именно на силното влияние на допамина. Много връзки приключват, точно когато тези влияния на невротрансмитъра намалеят или престанат да действат изцяло. Тогава ние преживяваме отношенията си като обеднели от страст, емоции и вълнение.

Допаминът може да е също основен виновник за преследването на пари и успехи. Да бъдеш най-добрия, да правиш колкото се може повече – всеки път, когато видим резултат от нашето действие като награда, ние получаваме очакваната доза допамин, която ни кара да искаме още и още.

Независимо какво е това, което искаме – нови дрехи, обувки, други социални придобивки като кола, къща и т.н. – допаминът зарежда тези ни желания, но всъщност удоволствието, което изпитваме, когато ги получим не е дълготрайно – може да продължи минута, час, седмица, месец, дори година, но със сигурност няма да е дълготрайно и устойчиво чувство.

Това, на което искам да обърна внимание тук, е че допаминът сам по себе си не е наш враг, не е негативен излишък на нашата нервна система – напротив, благодарение на него ние вървим напред и преследваме успешно целите и мечтите си. Проблемът произтича оттам, че в ежедневието си ние сме заобиколени от така наречените „свръхстимули“. Най-общо свръхстимулите, са творения на технологиите – телевизори, компютри, смарт телефони и цялото съдържание, което те възпроизвеждат се смятат за свъхстимули, защото те излизат извън нашите естествени (природни) способности за преработка на информация. Те водят до неестествено високи допаминови нива и съответно неестествено силни чувства на желание/стремеж и съответно последвало чувство на незадоволеност и желание за още. Други свръхстимули на нашето съвремие са захарта, алкохола, наркотиците, порнографията, хазарта, както и всичко друго, което би могло да ни донесе моментно задоволство.

Още по-притеснителното в случая е, че създателите на телевизионно съдържание, на социалните медии, видео игрите и всичко останало, което ни се предлага „на тепсия“ в наши дни, са наясно с функцията на нашата нервна система и нещо повече – използват тези познания, за да пласират продуктите си по-успешно и да ни обвържат с тях възможно най-много.

Това което се случва, когато приемаме което и да е от гореизброените в по-големи размери е, че линията ни на „нормално количество“ от гледна точка на допамин се покачва все повече и повече и ние търсим тези стимули във все по-големи количества. Ние се нуждаем от все по-големи дози допамин за да се чувстваме щастливи, удовлетворени, възнаградени (дори и за кратко). В подобни случаи на свръхстимулация да усетиш радост и удоволствие става все по-трудно. Поради тази причина много хора преживяват дисбаланс на нервно ниво и се преживяват като най-вече безчувствени. Налага се да се справят с проблеми като депресия, тревожност и всичко, което беше изброено като симптоми в началото на текста.

Ние също използваме тези ударни дози допамин за да замаскираме цялата палитра от емоции, които изпитваме – болка, скука, всички необработени в нас чувства. Когато усетим дискомфорта на тези негативни емоции ние обикновено се опитваме да си повдигнем настроението като например похапнем десерт, играем видео игри, гледаме телевизия, разглеждаме социалните мрежи и постъпваме така, защото не ни харесва как се чувстваме и се опитваме да противодействаме.

Защо тази информация трябва да се приеме особено сериозно по време на цялата ситуация с COVID-19? Защото ограбени от социалните си взаимоотношения, затворени в домовете си, уплашени от неизвестността, пред която ни поставя вируса, ние изпитваме в действителност негативни чувства, от които искаме да се отървем, и ние в действителност имаме нужните удобства в домовете си, за да си осигурим тази свръхстимулация и да потиснем негативните емоции (макар и за кратко), и не на последно място – ние имаме достатъчното свободно време да го направим.

Резултатите са налице – година след началото на изолацията случаите на депресия, тревожност и други психологически проблеми са повече от всякога.

Какъв е изходът?

В природата съществува естествен баланс – това е така и в нашата нервна система. Допаминът се асоциира с възнаграждението и удоволствието, но друга група трансмитъри, наречени още „тук и сега“ отговарят за усещането на задоволство в настоящето. Серотонин, ендорфин, окситоцин, ГАБА – това са невротрансмитъри, които ни позволяват да се насладим на настоящия момент, позволяват ни да усетим хармония, удовлетвореност, спокойствие, помагат ни да изпитваме благодарност за всичко, което имаме в живота си, да усещаме свързаност с другите. Те са причината да изпитваме дългосрочна пълнота и задоволство. Що се отнася до допаминова детоксикация, те са решението за нас.

Какво представлява допаминовата детоксикация?

Това, което трябва да направим първо, за да можем да усетим ползите от процеса на допаминовата детоксикация е да премахнем (постепенно или изведнъж) източниците на свръхстимулация. За всеки може да е нещо различно – за един телевизия, за друг социалните мрежи, за трети захарните изделия и т.н. Важното е да успеем да идентифицираме това, което лично за нас води до свръхстимулиране и зависимост. Периодът за прекратяване на употребата зависи от степента на зависимост, която виждаме за себе си – може да е седмица, месец, година, а може и да има такива неща, които индикираме като ненужни в живота ни и да се разделим с тях завинаги. Стандартно експертите дават около месец средна продължителност на детоксикация, която би довела до положителни и осезаеми резултати. Какво ще се случи в този период е, че в началото ще се почувстват симптоми на абстиненция – негативните чувства могат да се засилят: депресията, тревожността, чувството за умора и отпадналост. Причина за това е главно липсата на допаминовата доза, която да ни ощастливи и приповдигне временно, но и в допълнение на това, наяве излизат всички негативни емоции, които по принцип биват потиснати от илюзорните чувства, породени от допамина. През този период е добре да се премине с допълнителна толерантност и търпение към организма. Колкото повече се вслушваме в себе си, толкова повече можем да отговорим на нуждите си. Абстинентната симптоматика трябва да се премине под надслов „понякога нещата стават по-лоши, преди да се подобрили“. През това време линията ни на необходимо количество задоволство постепенно ще се нормализира и допаминовите нива ще паднат.

Друга спомагателна дейност е да се изградят и стабилизират нивата на „тук и сега“ невротрансмитърите. Нещата, които можем да направим за да стимулираме този процес са: медитация, социализация, спорт, разходки сред природата и т.н. Общо взето основното правило тук е да сме напълно потопени в действието, което извършваме в настоящият момент.

Позитивите, които ще спечелим при спазването на тази допаминова детоксикация е:

1. Да си докажем, че бихме могли да се справим с всякакви предизвикателства и да повишим самооценката си
2. Да уравновесим химическите въздействия в нервната ни система
3. Да намалим вредните си навици и създадем по-здравословен живот
4. Да освободим място в ежедневието си за постигане на дългосрочните си цели

Негативи, които ще си навлечем при спазването на тази допаминова детоксикация:

1. Няма да задоволим моментните си нужди за изпитване на удоволствие

Така погледнато, според мен цената, която трябва да платим е разумна и всеки от нас е длъжен на себе си да си позволи да бъде по-самоуверен, по-щастлив, по-удовлетворен, в хармония със себе си и устремен към постигане на дългосрочните си цели и мечти.