Темпераментът е един от основните черти, по които се различават хората. Той е генетично заложен и не подлежи на промяна – най-общо той е свързан с функционирането на нашата нервна система. 

Първи за темперамент говори Гален (древноримски лекар, хирург и философ). Той развива своята теория за четирите личностни типа (темперамента) на базата на древногръцката хуморална теория (чиито създател е Емпедокъл), според която различните качества на четирите основни елемента – земя (студена и суха), въздух (топъл и влажен), огън (топъл и сух) и вода (студена и влажна) могат да обяснят съществуването на всичко друго. По-късно Хипократ (бащата на медицината) разработва модел, базиран на тези четири елемента, приписвайки техните качества на четирите течности е тялото. 

200 години по-късно Гален обвързва тази идея с личностните различия, виждайки връзка между нивата на течностите в тялото с нивата на емоционални и поведенчески наклонности. Четирите темперамента на Гален – сангвиник, флегматик, холерик и меланхолик са изцяло свързани с нивата на течности в организма, с които човек е роден – ако някоя от тях надвишава стандартните пропорции, този темперамент е доминантен за инидивида. Според тази теория санквиниците имат завишено количество на кръв и това ги прави весели и оптимистични, холериците имат изобилие от жлъчна течност и поради тази причина са бързи и избухливи, флегматиците имат прекомерно количество слюнка (флегма) и това ги прави бавни, мързеливи и скучни, а меланхолиците страдат от прекалено високи нива на черна жлъчна течност и поради тази причина са тъжни, песимистични и депресирани. 

Тези първични схващания за темперамента са преразгледани от немския психолог и изследовател Ханс Ейзенк през 20ти век. Познат със своята биологична насоченост, Айзенк също приема, че темперамента е биологично заложен (генетично предопределен), но предлага друг начин за измерването му – той предлага една схема на измерване чрез две основни личности черти, които той определя като суперчерти – невротичност и екстраверсия. 

Айзенк нарича невротизъм измерението, по което се различават всички хора – от спокойните, до тези със склонност към избухливост. Второто измерение, според Айзенк, е екстроверсия-интроверсия. Разбирането му за него е много близко до това на Юнг и до значението, което се приписва на тези термини в ежедневния език: срамежливи и тихи “срещу” общителни и дори шумни хора. Всички ние заемаме някакво място по скалата на това измерение. Чрез комбинация от тези на 2 от тези възможности се формират четирите типа темперамент, като Айзенк запазва имената им: 

Сангвиник

Силни страни: активни, весели, добронамерени хора. Уравновесени и запазват самообладание в екстремни ситуации. Оптимистичени, приказливи и жизнерадостени, те често естествено се превръща в любимци на групата. Заредени с много енергия и ентусизъм, те има много интереси и започват всяко ново начинание с увереност и замах. 

Слаби страни: Непостоянни, както в емоциите и чувствата си, така и в отношението си към другите и към работните им задължения. По детински лекомислени и безгрижни, те не са от сред най-надеждните хора. Не планират бъдещето си и са импулсивни в решенията си. Обичат да флиртуват и трудно могат да останат моногамни. 

Холерик

Силни страни: Характеризират се с мотивираност, трудолюбивост, решителност. Те преодоляват всички трудности и постигат целите си. Динамични, дейни, независими и самостоятелни. Излъчват самоувереност. Умеят да преценят добре ситуацията и се справят отлично в извънредни обстоятелства. 

Слаби страни: Настроението често се променя драстично. Често са нетърпеливи и избухват внезапно. Обикновено са с завишени нива на агресия. Често са несъобразителни, саркастични, не са гъвкави, нито толерантни към грешка. В отношенията си с другите доминират, не признават лесно грешките си, не изпитват особена нужда от други хора.  

Флегматик

Силни страни: Те са способни да заразят околните със своята уравновесеност. Имат добро чувство за хумор. Дипломатични хора са, компетентни и последователни. Спокойни и балансирани и съчувстващи, те са добри слушатели и натурални психолози – вглеждат се в другите внимателно. Търпеливи, толерантни, не са претенциозни и се държат естествено. 

Слаби страни: Много трудно се мотивират, нерешителни са, често са виждани като пасивни и безучастни. Предпочитат да се съгласят с нещо, което не им се нрави, отколкото да влязат в конфронтация. Не са ентусиазирани и се страхуват. Избягват отговорност, активност, участие в различни събития и резки промени. 

Меланхолик

Силни страни: Чувствителни, талантливи и творчески личности. Идеалисти са и оценяват красотата във всичките й форми. Предани, готови на саможертва, постоянни. Лесно разпознават проблемите и предлагат креативни решения. Може да се разчита, че винаги ще завършат започнатото. Вълнуват се от състоянието на другите и показват загрижеността си. 

Слаби страни: Лесно униват и се обезсърчават. Трудно прощават и забравят минали рани. Перфекционисти са и е трудно да им се угоди. Търсят идеалния партньор в живота. Потискат се от несъвършенствата у тях самите и у другите. Рядко поемат инициативата. Прекарват твърде много време в мислене и анализ. Нуждаят се от удобрение. 

Долу може да направите 2 теста, с които ще можете да определите към кой от тези 4 личностни типа принадлежите. Въпросите са изготвени на базата на личностният въпросник на Айзенк: