Много често чуваме мъдрости като: „Не вярвай на всичко, което мислиш“ и „Реалността не винаги е това, което изглежда“, но какво точно означава това? Откъде идва твърдението на психолозите, че не можем да вярваме на собствените си възприятия и да се съмняваме в тяхната способност да ни предават правдоподобно информацията от заобикалящия ни свят?
Причината за това е, естествено, нашата психика и по-конкретно нещо, наречено в Когнитивно-поведенческата терапия „когнитивно изкривяване“. Най-общо това психично свойство обяснява защо мъдреците ни съветват не винаги да се доверяваме на способността ни да възприемаме света около нас.
За да разберем какво точно е „когнитивно изкривяване“, бих искала с няколко думи да ви запозная с концепцията на Когнитивно-поведенческата терапия за нашата психика. Според създателя на школата (А. Бек), всеки от нас има базови убеждения за себе си, за другите и за света, които са изградени на базата на темперамента му и на преживяванията през ранното му детство. Тези базови убеждения са несъзнавани за нас, но те действат на начина, по който възприемаме света и съответно реагираме на събитията в живота си. Нещо повече – тези базови убеждения в най-общия случай са неистинни, но ние не си даваме сметка, че те управляват нашия живот. Такова убеждение може да звучи като: „Аз не ставам да бъда обичан“ , „другите са лоши“ или „света е опасен“. И въпреки че човек, с подобни базови убеждения реално е обичан от много хора, другите се отнасят с него добре и светът му е значително спокоен, той не преживява всичко това по този начин поради базовите си убеждения.
Когнитивно-поведенческите терапевти са заредени с много оръжия и са способни да изкарат тези несъзнавани убеждения и помогнат на клиентите си да ги осъзнаят и да се освободят от тяхното господство. Едно от тези оръжия е идентифицирането на „когнитивните изкривявания“. Те се явяват фактологическа грешка, получена в следствие на постъпила информация от външния свят и изкривена от базовото убеждение:
Когнитивните изкривявания се забелязват най-вече, когато дадено събитие се възприеме по по-специфичен начин. Съществуват множество видове изкривявания и по-долу ще се спрем на най-разпространените и често срещани сред тях:
Черно-бяло мислене: случката се възприема на принципа „или-или“. Нещата не се виждат в нюанси. Достатъчно е едно малко нещо да не е протекло според очакванията и от „перфектно“, събитието/ случката/ човека се възприема за „ужасно“ (в другата крайност).
Романтична среща между мъж и жена. Мъжът е планирал да заведе половинката си в ресторант с красива гледка, но в последствие се оказва, че е облачно и гледката не е толкова зашеметяваща, колкото се е надявал.
Черно-бяло мислене: „Срещата мина ужасно!“
Свръхгенерализиране: прави се цялостна оценка на базата на само едно доказателство. На народен език – да направиш от „мухата – слон“ или да „сложиш всички под един знаменател“. При този вид когнитивно изкривяване често се използват думи като: „всички“, „никой“, „винаги“, „никога“ и т.н.
Жена е разочарована, защото след една среща с мъж, той не и се обажда.
Свръхгенерализация: „Всички мъже са еднакви!“
Четене на мисли: най-често се среща при дългогодишни двойки и семейства. Те вярват, че се познават толкова добре, че знаят във всеки един момент какво мисли, ще направи или ще каже другия. По този начин се създава изкуствен конфликт, който е извън от реалността.
След скандал със съпруга си, жена обсъжда с нейна близка приятелка.
Четене на мисли: „Той сега пие бира и гледа мач, и изобщо не мисли за мен!“
Катастрофизиране: често срещано при всички тревожни и депресивни разстройства. Характерното тук е, че човек превръща възможността във вероятност. В повечето случай, с помощта на въображението си, сътворява най-лошия възможен сценарий и се фокусира върху него, очаква това да се случи.
Човек отива на интервю за работа, но вече пред вратата се спира, замисля се и си тръгва.
Катастрофизиране: „Няма да се справя“; „Ще кажа нещо глупаво и всички ще ми се смеят“
Преувеличаване/ минимализиране: склонност да се пренатовариш със смисъл или лишиш от значение дадено събитие.
Човек страда от болки в главата.
Преувеличаване: „може би имам мозъчен тумор“
Човек с алкохолен проблем се оправдава
Минимализиране: „не пия много повече от другите“
Персонализиране: човек преживява, че той е причината за някакви външни събития.
Мъж се обвинява, че не е бил в къщата, когато са я обрали.
Персонализиране: „Аз съм виновен, ако бях там, това нямаше да се случи“
Етикетиране: поставя се етикет на себе си и на другите, въпреки че доказателствата не водят до такъв извод. Обикновено се отразява някакъв аспект от човека, подлежащ на етикетиране и се губи връзката с цялостната му личност.
Жена решава да не излезе на втора среща с мъж, поради наднорменото му тегло.
Етикетиране: „той е дебелак“
Строги правила: обикновено твърденията се формулират с „трябва“.
Човек след дълъг и натоварен ден решава да остане на работа, въпреки умората.
Строги правила: „Трябва да довърша тази задача на всяка цена тази вечер“
В обобщение искам да обърна внимание на това, че всеки един от нас постоянно реагира на света около себе си чрез когнитивни изкривявания, понеже психиката на всеки един от нас е организирана по един и същ начин (всички имаме базови убеждения, които изкривяват нашата реалност). В много случаи тези когнитивни изкривявания не биха попречили на нашия живот и дори не бихме обърнали внимание. Но когато изпаднете в ситуация, която изглежда приемате по по-специфичен начин и се опитвате да се справите с породилите се чувства, помислете дали не гледате на събитията през някое от посочените когнитивни изкривявания, опитайте се да преосмислите събитията и ако не може да се справите сами с тази задача, потърсете специалист, който би могъл да ви помогне в това.
