Човешкия живот по правило се колебае между една противоположност  – от една страна да се изгради самостоятелна личност, независима и самодостатъчна, открояваща се на фона на групата с индивидуалност и уникалност и съответно, от друга страна, да e част от едно цяло – от едно семейство, от една група, една общност, общество, което води до едно чувство на сигурност, защитеност и в крайна сметка – вечност, индивида живее дори и след смъртта си в спомените и мислите на членовете на неговия „кръг“ от близки хора.

Така всеки човешки живот постоянно се колебае между тези две положения, като несъзнавано всеки от нас търси баланс – да стои по средата на това противоречие и да притежава в себе си еднакво развити и двете наклонности – да бъде уникален, но и не прекалено, което би го изкарало от общото, би го направило „неадекватен“ в поставената от групата рамка.

Ако приемем, че здравата личност умее (дори и несъзнавано) да запазва баланса между „да-бъда-уникален“ и „да-бъда-част-от-групата“, то има хора, които поради комбинацията от биологична заложеност (вроден темперамент) и определени биографични моменти (получено възпитание, отношение от околната среда, удовлетворени нужди, преживени психични травми и т.н.), постепенно започват да клонят към единия полюс и това води до своеобразен дисбаланс.

Страхът от обвързване е един от основните форми на страх. Той се характеризира главно с това, че за изпитващият го е от изключителна важност да запази своята идентичност, да не позволява тя да се „разтвори“ в една заедност, която е характерна за любовни, семейни, дори приятелски отношения. Връзкофобните, както са наречени от германската психоложка и експерт по темата Щефани Щал, не изпитват удовлетвореността, която усещат повечето хора, когато усетят близостта с друг човек. Напротив, подобно чувство на близост ги изправят на нокти, паникьосва ги и тяхното инстинктивно чувство е да избягат, и да отблъснат партньора си. Това превръща връзката с връзкофобен в изключително изпитание както за потърпевшия (страхуващия се), така и за другия човек. Подобна връзка представлява една постоянна игра на топло и студено, характеризираща се с липса на чувство за сигурност и стабилност. Поради тази причина, тези връзки често се преживяват като „особено силни“, „чувствени“, „страстни“, но също и „токсични“, „нещастни“.

По-долу са очертани няколко основни момента от любовна връзка с връзкофобен:

Начална фаза: Връзкофобните често играят ролята на „ловеца“ в началото на връзката.

Всеки е попадал на човек, който сякаш изневиделица, започва да ни облива с огромно количество внимание и интерес. Поради някои полови стереотипи, това може да се прояви в различна форма – ако интересът е насочен от мъж – подаръци, комплименти, постоянно поддържане на контакт и активно флиртуране, а ако вниманието е насочено от жена, това по – правило не е толкова показно, но тя се опитва да привлече вниманието на „жертвата си“, да стои постоянно в полезрението му и да го впечатли с всички налични средста.

Ако симпатиите са взаимни, повечето хора биха били впечатлени от ангажираността на техния ухажор, биха приели техните жестове на внимание за „чиста монета“ и като цяло биха чувствали, че са на „правилния път“, понеже досега не са били достатъчно ценени в предишни отношения, а очевидно най-накрая се е намерил някой, който да види потенциала им и се отдават на това чувство.

Ако оставим настрана, обаче, за момент това прекрасно усещане – да се чувстваш ценен и харесван от някой друг и погледнем обективно на ситуацията – това трябва да е първия ни сигнал, че може би нещо не е съвсем в реда на нещата.

Какво характеризира връзкофобния като „ловец“?

Това са хора, които живеят под мотото „искам те непременно, докато не те имам“. Живовът им е низ от връзки и афери, а може и да имат един или повече неуспешни брака зад гърба си. Те „ловуват, заради самият лов“. Някои характерни белези са: чар, лесно общуване и много висок праг на обида – те не се засягат от отхвърляне, защото при всеки неокончателен отказ, те виждат нова алтернатива и така „играта“ става дори по-интересна и желана.

Връзкофобните в тази изначална фаза на „ловуване“ демонстрират изключителна гъвкавост в поведението – те често са „натурални“ психолози – успяват да отговорят на негласно зададените очаквания от партньора.

Връзкофобни алтернативни роли – „принцесата“ и „зидаря“

Ролята на „ловец“ не е единствената, в която могат да се търсят някакви черти и връзкофобни тенденции. Често срещано при жените е ролята на „принцесата“. Тя се характеризира с прекалено завишени критерии – никой не е достатъчно добър за нея – един не е достатъчно привлекателен, друг няма достатъчно перспективна професия, трети не изкарва достатъчно пари и т.н. Тези несъзнавани импулси за отхвърляне са просто защита, чрез която жената успява да се опази от любовни отношения, по този начин тя стои в своята зона на комфорт, без да изпитва вина за това – „просто правилния човек още не се е появил“.

„Зидарят“ също е типичен образ на човек със страх от обвързване. Тук става въпрос за хора, които вече са във връзка, но изграждат толкова дебели стени около себе си, че единствено те са в състояние да контролират нивото на близост. Това са хора, които често се затрупват с работа или пък прекарват времето си с ново и ново хоби с цел да стоят настрана.

Преди да предминем нататък трябва да се отбележи, че ролите на „ловец“, „принцеса“ и „зидар“ не са постоянни – всеки връзкофобен може да премине от една в друга роля в зависимост от нуждите му.

Средна фаза: Връзкофобните се оттеглят след като са „заловили“ жертвата си

Така интригуващата игра за ловеца приключва в момента, когато той усети, че жертвата е „заловена“. Мисълта, че обектът на интерес е вече „лапнал въдицата“ и е спечелен автоматично сваля интереса на връзкофобния. Така като втори важен сигнал, че човек може да страда от страх от обвързване е внезапната промяна на поведението, когато връзката премине след  първоначалния етап на флиртуване и преследване.

Както вече знаем – връзкофобните излизат извън зоната си на комфорт, ако усещат, че са в близост с някого. Затова, като всеки друг страх, засегнатият реагира чрез бягство или нападение.

Бягството може да бъде извършено още преди самото начало на същинската близост, което оставя партньора с „пръст в уста“, понеже по време на ловния период е имало много сигнали за интерес и желание от отсрещната страна, но се извършва под мотото „по-добре аз в началото, отколкото ти после“. Друга форма на бягството може да бъде „чрез късане“ – характерна черта е, че връзкофобният би прекратил рязко и окончателно връзката точно в момента, когато нещата са се развивали „най-добре“ и за партньорът това идва като гръм от ясно небе. Това е така, понеже, докато човек с подобни страхове би могъл да ги удържи и подтисне докато връзката не е толкова стабилна и „сериозна“, паниката идва, когато дойде чувството за „завинаги“, т.е. когато се усети, че с партньора нещата се развиват добре и ако не се внимава достатъчно, може да се премине към една сериозна фаза на обвързване.

 Други форми на бягство са бягство чрез работа или хобита (споменати малко по-горе), бягство чрез болест (несъзнавано породено чувство на неразположение, когато трябва да се срещнат/общуват с партньора), чрез изневяра, любовен триъгълник, сексуално въздържание, чрез връзка от разстояние, чрез отказ от разговор, чрез изчезване, чрез избягване на романтични жестове.

Нападението, като друга защитна реакция на хора, изпитващи страх от обвързване, тук се има предвид под формата на злобни коментари, хапливи забележки или открит спор. Докато конфликтите са нещо абсолютно естествено за една връзка и споровете могат да бъдат градивни и позитивни, в случаи на нападение като защитна реакция на връзкофобен, спорът има разрушителен мотив.

Други често срещани сигнали са:

• Честа промяна на плановете в последната минута – по този начин хората със страх от обвързване сякаш си доказват на себе си, че контролът е в техни ръце и те разполагат със свободата си, което снема тревожността им;
• Избягване на изготвяне на съвместни планове за бъдещето – било то за след 2 дни или след 2 месеца, независимо дали е уговорка за вечеря и кино, или планове за съвместно жилище, връзкофобните винаги биха избягвали подобни планове. Това отново лежи основно в силното им желание да запазят свободата си непокътната. Често (особено когато става въпрос за планове от рода на съвместно съжителство, брак, съвместна покупка на недвижим имот и т.н.), връзкофобните се измъкват с реплики от типа на „Още не съм готов за тази стъпка“. По този начин те (умишлено или не) казват, че сега, в този момент, те не са готови на тази стъпка, но след време (неопределено) те ще бъдат и оставят партньорите си в едно очакване на едно по-различно „утре“, което в повечето случаи никога не идва.
• Връзкофобните избягват разговоти от типа „накъде върви нашата връзка“ – подобни разговори са изключително неприятни и заплашителни за тях.
• Те не биха се чувствали комфортно да показват връзката си пред останали хора – това включва жестове на близост (прегръдка, целувка, държане за ръка) на обществени места, запознанство с приятели, роднини, колеги.

Черти на връзкофобните в ежедневието:

Страхът от обвързване, доколкото той е резултат от травматични събития от ранното детство, а не от разочарование в зрелия живот, е част от характера на засегнатия и затова влияе и на другите сфери в живота.

• Кариерата на връзкофобния е пропита от страх да се вземат окончателни решения и от друга страна от желание за запазване на свободата си. Така те често стартират частен бизнес (за да няма кой да се бърка в решенията им) или намират работа, която най-малко би ограничила свободата. Често са на позиции, които изискват голяма гъвкавост и мобилност. Така необходимостта да пътуват често съвпада с импулса им за бягство и трудността да стоят дълго на едно място.
• Друг характерен белег е специфичният облик на обитаваното от тях жилищно пространство. Манталитетът им на номади се проявява и тук – така е обзаведено, че да могат да се преместят във всеки един момент (с временно обзавеждане или незавършени). Често те живеят доста скромно – най-вече мъжете (които не ценят толкова удобството и декорацията като жените), живеят далеч под прага на техните възможности. Връзкофобните обичат обзавеждането им да е в студените цветове, като обичат практичната функционалност – рационалността и разумността надделява над емоциите.
• В приятелствата важи правилото, което важи и във връзките им: „Моля, по-малко претенции“ – и тук не обичат да се ангажират с нещо окончателно. Най-добре се чувстват, когато могат да се уговорят опционално. По възможност приятелите да не се сърдят, ако откажат уговорката в последния момент или протакат решението да дойдат на определено събитие възможно най-дълго.
• Връзкофобните избягват да говорят за чувствата си дори с приятели. Успяват много умело да избегнат тази тема. Мъжете обичат да говорят особено по практически теми. Жените в по-голяма степен са готови да говорят за чувствата си и страховете си в присъствие на техни приятелки. Нерядко връзкофобните имат аура на недосегаемост, така че околните не смеят да ги попитат по лични въпроси.

Краят на връзката с връзкофобен:

Предвид всички съмнения, очаквания и изисквания, пред които се вижда изправен връзкофобния в обвързващата фаза на връзката, все по-често го обзема чувството, че е хванат в капан и че трябва да си възвърне свободата. Усещането за телесна и емоционална инвазия се засилва непрекъснато. Мислите на връзкофобния се въртят непрестанно около това, как да се измъкне от ситуацията и как да си защити територията. Поведението му става все по-враждебно, агресивно и егоистично. Поняога се опитва да накара партньора да се откаже от връзката, като започва да го провокира с крайности. В душата на човека със страх от близост, все повече навлиза убеждението, че може да си спаси кожата, само ако прекрати връзката. Не рядко, за да улесни раздялата, връзкофобният започва следваща афера.

Съмненията и страховете на връзкофобния се изпаряват на минутата, когато раздялата е налице. Напрежението е отстранено – няма вече враг. На много хора им хрумва тогава, че партньорът всъщност им липсва и все още го обичат. Свободата, от момента на завоюването й, губи много от блясъка си. Връзкофобният установява, че е сбъркал и често иска да се върне при партньора си. Краят на връзкофобната връзка често не е край. По някакъв начин има продължение. Късане и започване отначало, макар и на по-кратки интервали се среща често.

Накратко това е типичното протичане на една връзкофобна връзка. Отделните фази могат да са с много различна продължителност. Средната фаза може да продължи седмици, но и години. При някой свръхчувствителни средната фаза продължава само няколко дни или една нощ, след което вече се чувстват като в капан. Но и брак с връзкофобен не е изключен. Страховете обикновенно се проявяват много интензивно след сключването му. Връзкофобните имат неизчерпаем арсенал от стратегии за бягство и за агресия, а за партньорите им всички те са болезнени. Често те са причина за играта на пинг-понг между двамата – единият бяга, а другият гони.

Ако сте с разпознали по-горе, защото прилагате една или повече от описаните стратегии за дистанцитане: осъзнайте тези механизми и не ги преживявайте на сляпо. Ако сте разпознали стратегиите на бягство и дистанциране на вашият партньор, съветът би бил: спрете да се фокусирате толкова много върху връзката. Контактувайте отново повече с вашите приятели, обърнете внимание на хобитата си. Връзките с връзкофобни засмукват парньорите им с голяма сила и те започват да влагат цялата си енергия във връзката. Дайте отпор на това чувсто и погледнете реалността в очите, вместо да очаквате илюзорното бъдеще, където всичко ще бъде различно.